Не бих го нарекъл безделие, просто така кодово наричаме служебните назначения. Един ден се озовах в Генерал Тошево по служба. Това градче в Добруджа считах за свое откритие понеже бях ходил там все сам. Беше ме привлякла фирма за производство на дървени къщи. Но не беше такъв случаят за който говоря. Бях решил да посетя института по пшеницата. С питане стигнах до голям блок земя ограден от пояси в който се виждаха тук там жени пребрадени като едно време които работеха на полето. Очевидно бяха работници към института, защото това поле имаше различни реколти пшеница през един метър. През един метър и височината на стеблата беше различна и осилът с класа беше съвсем друг. Цялото поле беше разнородно през един метър с табелка на всяка от ивиците. Погледах работниците отдалече, защото бяха някак интересна старовремска гледка. Доближих и попитах къде точно е института и след около 10 минути с колата бях точно пред входа. Стар паваж и големи достатъчно дървета предполагаха строителство от началото на комунизма. Коридорите подсказваха същото. Табели по вратите с имена на култури. Вехта ламперия и захабена боя по стените. Забравени по саксиите цветя до прозорците. Стара мозайка с филц по пода. В коридор на подземния етаж нещата изглеждаха много различни. За няколко секунди видях нещо което ме разтърси. Не знам какво беше. От шока се вледених, изтръпнах и много бавно се качих горе. Врагът се беше подготвил добре. Паважът и дърветата навън вече сякаш значеха нещо друго. Свят ми се изви. Такова усещане съм изпитвал само при гледане на филми на Ингмар Бергман. Съвсем същият шок и стъписване. Когато минавах навръщане през полето с работниците пак изпитах същия ужас и исках да се отдалеча възможно най-бързо.

Един филм който ми се ще да спомена е Through a glass darkly - Bergman - 1961. Но не той предизвиква усещането от горната случка. Ако намерите първия филм за приемлив и по вкус, може да се одързостите и с Persona - Bergman - 1966. Не гледайте филмите на тъмно или сами, в никакъв случай на тъмно и сами.