Бях едно лято в Созопол. В центъра на града има един голям портал. Ако човек е достатъчно любопитен, както бях аз тогава, може да заобиколи охраната и да влезе. Не знаех какво е и къде отивам. Подминал вече охраната разбрах, че това е територия на военните. Сградата която преближавах беше запустяла от много години. Пишеше на входа, че е военно училище. Въпреки, че отвън имаше бурени и че сградата тънеше в разруха, тя беше странно добре почистена, сякаш специално за случая. Грандиозен вход с красиво виещо стълбище парапетите на което липсваха. Пропаднали тавани и зеещи дупки без отпадъщи и боклук по пода. Тръби изтръгнати от стените които запречваха пътя. Отлепени тапети които висяха като отлистени страници на книга. Настойчив крясък на сокол който кръжи около прозорците. Разрушени, но чисти помещения с високи тавани идеални за прожекция на филм или рисуване. Виещи метални стълби които водят към кула с прекрасна гледка. Огромни тераси на които може да се опъне хамак и да се нощува. Странна красота която не ми се напускаше и в която прекарах известно време. След това хванах по път осеян със стари бараки и прорастли млади дървета. Стигнах до един малък плаж който беше отново на територията на военните. Нямаше никой. Съблякох се и влязох във водата. Пред мен имаше останки от кейове по които бяха накацали корморани. Много корморани. Във водата се появи някакъв обект. Потопих се - беше стара морска мина. Поизплаших се и излязох настръхнал. Кормораните също помогнаха за цялостното усещане. Стоях след това в кръчма точно срещу тия сгради и ги гледах. Кулата на училището напомняше една сграда в центъра на Сан Франциско, а островът срещу Созопол приличаше на Алкатраз.