Имам на Нишава едно любимо място за кафе. Там бях създал един свой навик за около две седмици - купувах соленки и кафе, прибирах се да уча и повтарях този ритуал два пъти през деня. Това кафе ми остана спомен от този двуседмичен ритуал на учене. В средата на деня ходех на частни уроци по немски. В тия две седмици бях проговорил - бях се преодолял. Бях достигнал критична маса знания. Все още, много години след това, ходя понякога за кафе там. Спомен за интензивното учене и слънчевата квартира. Оттам сега купувам лешниково кафе. Рядко, но го правя. Отивам там специално заради кафето. Отдаване на почит към една епоха. Епохата на непретенциозната работа, ученето на езици и културата въобще.