Това християнско име е названието на сладкиш който майка ми правеше. Пандишпанови блатове с какао разрязани на две с конец, промазани с подсладен яйчен белтък по средата и доза ванилия. След това майка ми ме викаше, даваше ми клечка за зъби, за да направя равномерно дупки по блата. После сиропирахме щедро със захарен сироп. Устата съхнеше от захар и може би това обясняваше жаждата на калугерката. Правехме и баклава вкъщи, не по-малко сладка, но тя щеше да бъде надмината в Джумаята в Пловдив. Там турците вместо нашите орехи слагаха шам фъстък и сервираха всичко това с розова вода плюс характерното турско кафе. Признавам, че съм ходил в Пловдив само заради това. Все това, никъде освен в нас не съм опитвал Жадната калугерка.