Интровертите правят компримис с външното и пазят вътрешните си устои. Един интроверт би жертвал професията и призванието си за да угоди на даден човек и да е с него. При екстровертите наблюдаваме обратното. Те не предават образа си пред света, а предават себе си и страдат. Да вземем учебникарският пример с умната Сали и глупавия Дан(smart Sally and dumb Dan). Сали е способна и интелигентна и работи от 5 години в една фирма в която не ползва специалността си, но е там заради мъжа си. Тя е отхвърлила 5 предложения за по-добра работа, но не прави социална жертва. Дан от друга страна също минава за интелигентен и работи по специалността си, но винаги работи с нови технологии и е винаги на ръба на възможностите си. И той има жена в първата си служба, но за него името му на инженер е важно. Дългите месеци го уморяват понеже работата е тежка и в един момент той прави нелек компромис да напусне работата си, за да може да си поеме дъх и да обнови силите си. Това води след себе си социална жертва. Дан вече е правил това няколко пъти и е платил не само с притеснения в службата. Оформят се типично женският и типично мъжкият подход. Жената е по дефиниция умна, тя е центърът и твърдината. И за нея е важно как изглежда пред света разбира се, но за нея е важно да е семейство и устойчива във времето. Мъжът по дефиниция е по-глупав, въпреки квалификациите и уменията си, той залага на имиджа си и това как изглежда пред другите, защото се съревновава с тях. Ако Сали и Дан са двойка, Сали трябва да устоява на новите предложения което е лесно за нея. Но Дан имайки инерцията на утвърденият механизъм да сменя работи, по-другно би потиснал това. Профилът на типичната майка и типичният ерген. Ясно е, че има мъже интроверти и жени екстроверти, но се опитвам да говоря за най-честия случай. Добре де, говоря за моя случай, разбира се :-]