Майка ми работеше в предприятие за вторични суровини което се казва “Феникс ресурс”. Много обичах като малък да ходя с нея на работа. Пишех на пишеща машина, ходех да търся книги в складовете за хартия. Имаше още складове за стъкло и метали. Наблизо беше и полето със скрап. До него беше и кислородната станция в която работеха вуйчо ми и чичо ми. Оксиженисти работеха на полето със скрап и режеха големите метални конструкции. Течаха реки от стопен метал. В кислородната пък произвеждаха и течен азот. Ползваха го при нужда когато трябваше да охладят стоманени изделия за да пасват в лагери. Вторични суровини. През живота си все съм бягал в тия вторични суровини. Търсел съм истина в книгите. В стъклените офиси и стъклените халби. Опитвал съм се да пиша, както сега, без пишеща машина. Азотът - аз от - символ на завръщането към хора и места от които си се отдалечил. Металите, както билките обект на тоя блог, символ на хората които са били и трябва да се преоткрият. Кислородът - символ на жена ми, 8-цата.
Моя картина с маслени бои на полето пред работата на майка ми. Нощем.