Учителят ми по информатика от училище. Беше ми като баща. Даже година и нещо ме издържаше в София с един вял проект. Казваше, един програмист трябва да знае родния си език и математика. Казвахме му Дав. Много неща взаимствах, единственият мъж гуру, много ми е дал. От тия давания, дето не може да се отплатиш. Има един лаф - играе ги като руския цар. Давидов е руския цар и му подражавах, до колкото можех, както подобава за всеки гуру. Има паметник негов пред народното събрание - Цар Освободител - от признателна България. Абсолютно прилича на него и се покрива ролево :-] Много хора са му признателни.
Една директорка на училище беше писала в новините:
– Oтношението ми към Климент Охридски е като към родител.
Обичам информатиката толкова колкото Дав.
Една несподелена любов, трябва да призная :-] от тях най-боли :-]
ФМИ беше … излишество което трудно си позволих.
А то с нищо не готвеше за предизвикателствата на индустрията.