Писах ви къде работеше вуйчо. В кислородна станция. Преди година и нещо ходих там. Преустроена е на ковашки цех, а планините от метал за скрап се бяха превърнали в планини от стари гуми. Кислородната - символ на женското начало сега беше пълна с пневматични чукове и наковални за коване на другият женски символ - желязото. Все съм гледал как правят саби дамаскини и винаги ми е било интересно като занимание поради работата с горещ метал и месенето на пластовете. Но все пак има тъжна ирония в подмяната на станцията. И всяко изделие там накрая го втвърдяват с бързо охлаждане. После го ецват в киселина. Добре и красиво стои, ама то си знае. И тия гуми в съседство. Знам, че от тях може да се прави нафта. Хеви метъл на фона на спомена за чистия кислород който спасяваше животи. В една от вечерите стоях на тоя глух път в края на града. Наблизо имаше лавандулово поле. Срещу него в далечината имаше завод за преработка на лавандула. На фона на светещите лампи в нощта от завода излизаха лавандулови пари които се виждаха и усещаха чак при мен. Хубав контраст с тъжното ново преустройство на станцията.