Коментирахме, че тренирането на кардио не е добър индикатор за връзката ви. То е като симптом на излишък в работата и яденето, симптом на недостатък в отношенията . Най-добра е превенцията на ниво мислене, игнориране и избягване на тези хора които са проблем. Това е мисловен глад, който не ви позволява да реагирате емоционално. Но вие трябва да правите и мислите някой друг в замяна. Лошият навик трябва да се замени с добър, като буквален автоматизъм. Но е ясно, че това не е всякога лесно и възможно и ние трябва да правим все пак кардио, точно в степента в която се чувстваме сами и не добре. Това е мерило за самотата. Заклеймихме бягането като желание за това да бъдем с някой друг и като елементарен акт на изневяра и като не съвсем естествено занимание. Колко бързо можете да бягате боси в града или гората? Можете ли изобщо? Защо не можете? Защото ви болят много краката и не е естествено. Но как тогава да вдигнем пулс, когато само вървенето е правилно? Планините са от камък и са това, което планетата е създала без наше участие и желание. Това са семействата на другите хора. Катеренето на стръмнини е преодоляване на тази чужда воля. Първата ни производна пасва точно на стръмнината на планината. Тя се гаси с наклона и ние все едно сме с тази жена създала планината и я преодоляваме психически и физически. Защо това да е по-добре от бягането от морална гледна точка? С бягането вие декларирате, че искате да напуснете този с който сте. Вие не знаете към кого бягате, но знаете от кого бягате. С планината вие отивате да се борите нарочно все едно отивате на работа. Къде отиваш? Отивам да боря планината. Да угася това мое желание, аз заради нея съм с повече тегло. Аз я тегля, страдам я. Тя е точно определен човек в живота ви. С наклон пестите път и време, стига да е близо до вас. Това може да са също стъпалата на висока сграда, която също може да наречете. Върхът на планината е мъжа на тази жена и като стигнете там, вие се помирявате с него. Всичко това в една номинална скорост от най-много 5 км/ч. Диета от овес и чай Шипка или Алпинист също помага, но това е за хората, които са в кампания и търсят бърз резултат. Вижте как като наречете планината на някого, вие горите калориите свързани с него. След това вие сте на чисто с тези хора. Може би, докато се храните си мислите, че има буквално съответствие между храната и планината. Може би ще си спестите време от планината, щом мислите за нея докато се храните. Този вид умора потиска апетита. Моралът ви вече е по-висок и не ви позволява да злоупотребите с храна. Това катерене в социален аспект е равносилно на срещата с тези двама души в резултат на което апетитът ви е потиснат и не ви се яде толкова. Здравословно общуване. Добре е първо да се видите с хората и да сборите проблемите с тях, вместо да компенсирате с планината след тежкото меню в тяхна чест. Превенцията за която говорихме. Витоша веднъж седмично може би е достатъчна. Хобито ви, което заменя вреден навик, може би също е достатъчно.