Северното Черноморие е сюрреалистично. Като пътува натам, човек вижда тия големи вятърни мелници които, ако се заслушаш са страховити. Подобно огромни комбайни, които погледнати отблизо сякаш жънат короните на дърветата. В района на Шабла и Тюленово има големи полета до самия каменист и отвесен бряг на морето, където се добива нефт. Големи метални съдове в които се събира нефта посредством система от тръби, напомнят за пръсната влакова композиция с цистерни в полето. Натрапчива миризма на сяра прави този опален в жълта трева в късно лято пейзаж доста дяволит. Камо ли в периода на запалените стърнища след жътва, както се беше случило в спомена на този разказ. Дълги ивици горящ огнен фронт в полето които секат шосето спорадично и спират движението поради силата на пламъците. Високи стени от дим, които се издигат от тия фронтове и се виждат от десетки километри. Пожарни и войска които овладяват по-скоро трафика отколкото огъня. Като нарочно оставена стихия, която да гледат пътниците за края на света. Есхатологията е науката за края на света и тук не липсват примери. Дълги плажове с много стари тополи и монотонен сиво зеленикав пейзаж. Забравени под тия тополи стари бунгала от времена незнайни. Ивици земя с избуяла трева и стърчащи странно навсякъде дървета. Капанчета по морето, които сякаш са единственото нещо в което да се хванеш. Почивни станции от времето на соца. Облицовки от балчишки камък, стереотипни изронени циментови бордюри, напукан и износен асфалт от десетилетия. Ръждиво желязо по терасите, несръчно боядисано в бяло, като за само още един сезон. Хладен вече вятър събира на тополите листата по земята. Клоните им голи вече, стърчат и се огъват от вятъра почупени. Препържено олио в тигана от капана на морето, може би сервира последната цаца за сезона.

Салвадор Дали. Часовници.