Не съм вече млад, за да знам всичко.

Нека отново изходим от модела за атома в социален смисъл - двойка от мъж и жена. Един юноша не знае нищо, защото не е бил с жена. Той не е осъществил своята мечта и очевидно не знае още как да я постигне. В този период човек е все едно още нероден. Той не е решил проблема на съществуването си с възможност за дете, което е прероден негов проблем. Той не може да се издържа сам, не защото не работи, а защото не си е намерил жена за решаване на проблема. Какво да работи, като не знае кого обича? Коя жена да назначим за негова шефка? Това е проблемът на издържането. Когато той е вече жертвал първата си любов и я е дал на обществото - ето тогава вече му се отваря работа. Той е напуснал райската градина на първото семейство, където е можел да работи за себе си. Порастнал, той вече е ратай и слуга на това семейство на заплата. Това е бил и шансът му да знае всичко. Хем личния живот на семейството, хем работата и бизнеса. От този момент нататък, той е догонващ, защото все нещо не знае. Това както е дефиницията на талант и интелект, така е дефиницията и на стареенето. Този нов мъж на шефката ви кара да работите 8 часа на ден или с една дума - краде целия ви съзнателен живот - първата ви жена. Стареенето е увеличаване на мъжкото начало в живота. Мъжете са времето и то не прощава на никого. Колкото повече знаете, това значи толкова повече мъже в жените от живота ви. Всичко което сте пожелали, вие губите в някакъв момент и това ви състарява. Не можете да се биете за всичко което знаете, а вие вече може би знаете много. Потенциалът на знанието ви е голям, а вие не може да поддържате това напрежение. Знаете много, но можете за един. Страстите по желание за вече постигнатото ви водят в битки, които са скъпи и ви състаряват. Органите ви са хора които познавате и които с времето все по-малко ви слушат - също както гаджетата в новите си семейства. Важно е да държите добри отношения с тези семейства. Това определя физическото и психическото ви състояние. Когато се виждате с тях и общувате, вие поддържате вашето знание. Вие не късате връзката със себе си, защото вие вероятно сте преродени в дете като част от тези семейства. Те са ви решили като проблем с дете. По-добре е да се познавате, защото в противен случай, не знаете какво се случва с вас. Буквално. Все едно някой ви краде още от причинно следствената връзка. Случват ви се мъжете на тези жени, защото вие сте им дете. Така с времето/мъжете, все повече неща не зависят от вас. Вие сте все по-немощни, нямате власт над живота си - жените с които сте били и техните/ваши деца. Така в един момент от вашето време през деня не остава нищо за вас. Времето ви просто свършва, заето от други хора. Вие не сте причина за почти нищо. Вие се превръщате в старо дете, за което трябва да се грижат. Това е начинът по който расте ентропията и хаоса. Времето печели винаги накрая. То е мъжкото начало, което в крайна сметка е гибел. Транзитивността е равносилна на отрицанието с точност до дължината на транзитивната верига, което наричаме живот - цъкането на часовника.