Харесвам този преход между жешко лято и есен. Всяка по-хладна сутрин прави лятото мимолетно. По улиците мирише на презрели и ферментирали плодове. Няма да ги има скоро и пресните зеленчуци за леката салата през лятото. Отново ще започне тежкото готвене, заради студеното. Завали ли, хората започват да ядат. Есенните дъждове сменят не на шега климата. Те стават все по-напоителни и дори слънцето не може да ги изпари, като вече трудни за сбъдване, напиращи в очите мечти.  Есенните листа са сякаш русите туристи от лятото, които не искат да се разделят с на пясъка златото. Все още е достатъчно топло, все още е достатъчно хубаво. Ще останем тук още, за да не опустеят съвсем улици и площади. Фини паяжини с горчив мирис на хризантеми и пелин се носят из въздуха. Лозя празни стърчат с пръчки нарочно оставени, да бъдат на пролет вече добре изсъхнали и запалени. Всички плодове са вече обрани, висят сушени билки, ошав и суджуци по мазета и тавани. Врани без покани са кацнали почти на всички клони. Спомени за килера при баба със зимнина. Сладко от пъпеши с вонливо индрише и нарязани с нож отгоре орехи. Доматено пюре за манджата в студените дни през зимата, което припомня как го правехме на лято в градината. Но не е дошло за тежкото готвене времето. Това ще стане чак през ниското слънцестоене на зимата.