“Но любовта не е достатъчна”

Този коментар е като реакция на тезата, че човек трябва да обича човека до себе си, за да е добре на работа. Бог не ви бие за това, че не си вършите работата, той ви бие, защото не ви вярва, че това е вашата жена. Той ще ви помогне с работата, ако сте сигурни за човека си. Работата е деперсонификация на човека с който сте. Фирмата е предишната ви връзка. Вашият човек е причината да сте на тази позиция. Офертата на работата която получавате преди договор е вашия човек. Един по-щадящ партньор може да направи така, че да смените позицията с по-лека. Да, той вероятно е максимума към който вие се стремите, но това трябва да води към спокойствие. Вие не сте негов роб, за да страдате. Но аз твърдя нещо повече. Това колко ви е трудно на работа, зависи от това какъв е личния ви живот. Абсолютно същото е. Прилагателните които ще бъдат използвани за описание и на двете са едни и същи. Нещо повече. Вероятно ще ви се наложи да напуснете работа по същите причини по които сте напуснали предишния си партньор. Той също е огромен фактор в това, което ви се случва на работа. Това са модели на поведение, които участват много активно в работното ежедневие. Или казано по иначе, проблемите които не сте решили вътре във вас, се появяват в това, което правите докато не получат добро разрешение. На работа всяка задача точно съответства на ваш социален проблем. Тя също така включва работа с хора, които са близки по роля на проблемите ви в социален аспект. Възможно е да не виждате пряко съответствие между това, което правите и социалната проблематика, но такова съответствие има. В случая на програмиране като професия - всичко има значение и социална интеграция - от вида операционна система, през езика на който пишете и системата която разработвате, браузъра който ползвате - всичко. Все едно се опитвате да изкодите проблемите си вкъщи. Все едно има транслатор от тези таскове на работа в семейните отношения. Вие сте този транслатор. Проблемите и алгоритмите които пишете са вероятно решение на проблемите ви вкъщи. Просто човек се вглежда твърде отблизо в това, което прави и не вижда голямата картина. Затова колегите на работа са като семейство, защото третират и решават сходни семейни проблеми като вашите. Всеки колега е проекция на човек и проблем, който решавате или ще решавате вкъщи.

Пример:

Фирмата в която работите е семейството на предишната ваша връзка. С договора в тая фирма те ви дават все едно право да сте с новия си човек. Тази позиция отговаря на проблемите, които има да решавате в старата си връзка. На интервюто все едно си казвате с шефката - добре, провалихме се като двойка, хайде да работим за общо благо. Ще решаваме и пътем нашите стари проблеми. Всяка създадена фирма отговаря на една провалена женитба. Това все едно е реализация на талант спрямо изгубен човек. Броят на сменените работодатели са все нови, не толкова сериозни връзки. Първо е човека, после е офертата от работа. Може и иначе, щом сте вече семейство или пък още младежи.