Вървене
Пътища се правят с вървене.
Пътищата са, разбира се, хора. Оказва се абсолютно правило, че пътищата които сме вървели най-много са всъщност хора с които сме били. Нямам предвид, че сте вървели дълго време при някого като цяло, а че сте вървели по маршрут дори. Щом сте катерили Черни връх например, това за вас е точно определен човек. Колкото повече е усилието и пътя, толкова по-вероятно е да сте с този човек. Това не е приумица, а буквално правило. Колкото повече вървите, толкова по-вероятно е да сте с някого. Това е разходка из природата, а природата са жените. Нямам лично противоречие с това правило. Помислете къде сте вървели най-много. Като еднократна дължина или като брой повторения. Това са все връзки с хора. Ето защо не е добре да ползвате кола - това е машина - жена на някой друг. Това ви пречи да сте с някой ваш човек, като резултат на това, че не сте вървели пеш. Разбира се, щом сте семейство и имате кола, тази машина е вашият данък към този външен човек и това е в реда на нещата, това е симбиоза. Всяко вървене което е екстремно или рекорд е човек с който сте били. Пътища се правят чрез вървене, наистина. Може да сте сами, просто, защото не вървите достатъчно. Това изглежда е природен закон. Но нека спомена и бягането. Това не е същото. С бягането вие тренирате да избягате от някого. Вие се движите с по-голяма скорост при бягане, което е изневяра. По-висока скорост е повече път(жени) за единица време (мъже). Високата скорост е изневяра. Бягайки се учите на това. Бягането не е хубаво нещо. Вървенето е.
Коментари:
Самият факт, че казвате на някой, че отивате да бягате някъде е смущаващ и нелеп. Значи точно това. Вие тренирате бягане от този човек. Вие не се чувствате достатъчно фит с него. Вие искате да го надминете и разминете. Ще се разминете. Спрете да бягате. Не усещате ли, че като бягате сутрин, сърцето ви още спи? Вредно е. Това е изневяра, към вас и вашия човек.
Когато вървите някъде, вие правите нещо, което ще ви върви, нещо което ще ви подхожда. Това не е просто игра на думи, а принцип. Изрази като ходи ми, отива ми, подхожда ми - не са случайни. Това значи, че някой отива при някого пеш. Щом не вървите, все едно декларирате, че нищо не ви върви и подхожда.