Щом преследваме щастието
вече не живеем нашия живот.

Това е леко следствие от нашия извод, че самата мисъл за някого е в разрез с нашия живот. Борбата между това да сме себе си или да сме - мислейки някого. Това е също принципът на неопределеността от физиката. Колкото повече знаем къде сме, толкова по-малко знаем накъде отиваме и обратно. Мислите могат да са породени или да не са породени от емоция. При емоция имаме симетрия, а без емоция имаме чиста рефлексия. Нашето щастие идва при нас след симетрия, след емоция отвън, която ние интърнализираме с тази симетрия. В този момент ние не сме себе си. Проблемът при симетрията е, че тя е реакция и това означава, че ние не сме причината. Ние реагираме - това звучи като реакция от химията, която е малко или много неизбежна. Щом успеем да укротим тази симетрия до рефлексия, да потиснем тази реакция, ние вече имаме контрол. Както на рефлексията, мисълта й трябва време да се превърне в симетрия и външна реакция, така е нужно също време и за обратното. Това потискане на реакцията иска време. Това, че губите време в нещо, означава, че друг човек се е намесил. Чакането е борба с този човек. Потискане на реакцията и симетрията - изглежда, че вие мълчите, но всъщност водите тиха битка с него. Това е проблемът, защото в случай, че реагирате, другият човек става причина за вашите действия и все едно вие не живеете вашия живот. Вие го мислите - това е дори достатъчно, за да не сте себе си. Но вие мислите и рефлектирате, асимилирате и потискате реакцията. Така се обричате на най-слабата деноминация на реакцията и симетрията - мисълта. Никой не се бори за вас, повече от вас самите. Този вътрешен свят, макар гледащ често навън е все пак добър домакин. Интересно е, че мисленето за другите е проектиране на нас върху тях. Това пак е рефлексия, но в едно разширено понятие на аз-а, което включва и другите. Другите сме ние, точно толкова колкото сме ги мислили. Моят враг навън, съм аз самия който му отдава значение. Моят приятел навън съм аз самия, който иска да си угоди с нещо приятно. Всички навън са наша проекция. Можете да мислите за всеки като за себе си и това няма да им се стори егоистично, напротив. Среща с моя приятел, като когото винаги съм искал да изглеждам. С друг мой приятел, като когото винаги съм искал да знам физика. Всички са идеалните наши версии, идеални заради това, за което се срещаме с тях. Така виждаме най-доброто в другите, защото мислим за тях като за себе си. Това е холограма. Всички хора навън са наша холограма и проекция.

Упражнение:

Това е като упражнението с гледането на филма в който варирате героите, които искате да сте. Но сега умишлено мислете за всеки друг като за вас.

1) В тази фирма има твърде много от мене, твърде много хора. Не мога да понеса себе си в такива количества. Това е въпрос на его. Колко такива като мен мога да понеса? Не мога да се издържам по този начин. Не понасям толкова много от себе си.

2) В този голям град има толкова много мои холограми, толкова много от мен, че аз не знам какво точно става с мен на това място. Случват се неща за които не знам. Дори не искам да знам. Все едно се случва нещо с мен от което нарочно не се интересувам. Това е проблем. Този град никога не спи. Това съвпада с моето безсъние.

3) На село познавам всички и умея да общувам добре с тях. Всеки от тях се чувства добре там, всяка моя проекция на това място е в хармония със себе си. Аз също се чувствам добре там.

Идеализирайте живота си. Нека всички да са точно като вас. Тогава ще разберете какво искате и какво не. Нека вие движите целия град, като работите навсякъде и всичко. Като не ви хареса нещо, което видите, доближете се до себе си и си направете забележка. Самосезирайте се.