Бях скоро в морската градина във Варна на любимата си алея и бях решил да седна умишлено на една счупена пейка. След малко ме доближи жена и ме заговори:
– Мога ли да седна при Вас?
– Пейката е счупена нарочно, но заповядайте.
– Нищо, всички сме счупени. Добре де, може би имам предвид поне себе си.
– Вие сте от Варна? – подех след пауза.
– Да, живея тук от 20 години.
– Какво трябва да видя във Варна според Вас?
– Не знам. – отговори ми сърдито като гледаше тревожно встрани.
– Имате руски акцент.
– Сигурно. Но аз търся тук една котка, за да я нахраня. Виждали ли сте тук една котка? Тя има малки котенца и е важно да я нахраня. Ще ви оставя, беше ми приятно.

Никъде около нас нямаше котка. Тя просто стана и продължи по алеята. Тихата лудост на жената, която търсеше точно определена котка в морската градина на Варна.