Вишист
В живота първо е изпита,
после е урока.
Животът като неосъзнато действие движен от причини, които не знаем и не разбираме. Това което ни се случва, ние може би ще разберем като основания в някакъв момент след това. Животът се случва постфактум като мисъл и рефлексия. Без нея бихме били на сензорен автопилот. Като мислим ние отново сме на автопилот, но малко по-осъзнат. Колкото повече мислим, толкова по-добре се готвим за изпита който обаче няма дата и час. Ето защо е важно поведението като една постоянна импровизация и поза в която сякаш сме на изпит всеки момент. Някои предмети не са задължителни, ние сами ги избираме. Някои изпити са много дълги и сложни и никога не се знае дали ще ги вземем. Ние все се явяваме на поправки и консултации с преподавателя, но не се знае кога ще ни изпита внезапно. Това може би ни разколебава и ние забравяме да се готвим за изпита, но от неговият падеж зависи дипломирането ни. Ние сме от толкова време в нашето висше, че вече ни е все едно дали ще се дипломираме. Ние ходим първо на изпита, за да ни скъсат и да знаем формата, щото да можем да се подготвим за поправката. Ние вече сме се научили, че ще изпуснем момента, но внимаваме кога и къде да се върнем. Това е принципът от програмирането - тръгне ли от първия път, значи нещо не е наред. Твърде е хубаво, за да е истина. Това е всъщност проблемът. Ние често не знаем, че сме си взели изпита. Писали са ни дори отличен, но ние толкова малко сме учили, че не вярваме на преподавателя. Но ние обичаме предмета му и с удоволствие искаме да се поправим. Ние обичаме да учим за “вишу”.