Трябваше да посетя агент от руските тайни служби в Щутгарт. Той трябваше да ми даде информация и възможност за по-тамошно развитие на нещата. Имаше напрежение във въздуха и нещата не бяха никак ясни. Беше започнала истинска война от която бягах, а огромен карго самолет на летището в Щутгарт с огромен надпис Luftwaffe не внесе спокойствие по темата. Нищо като символ от това което ви се случва не е без значение, камо ли, ако е надпис колкото три етажна сграда. Войната продължаваше, но в други термини и друг контекст. Немците са много технологични, но също така ужасно консервативни. На летището ме посрещна такси Мерцедес в което се опитах да платя с карта. Шофьорът ме погледна странно, съгласи се и отиде до багажника да извади механичен уред който се използва все едно зареждаш оръжие за стрелба. Звукът и движението с ръка бяха същите. Този уред взимаше механически отпечатък от релефа на картата с индигова хартия. Някой служител в банка после щеше да въвежда ръчно тези данни, за да осъществи плащането и то в случай, че прочете правилно индигото. След посещението при руския колега остана дори време за разходка по централните улици на града. Бях решил да посетя един индийски ресторант. Реших да се обадя по телефона и сервитьорката забеляза, че говоря на български и ме заговори. Оказа се, че сме от едно училище и имаме почти едни и същи учители, само дето тя е учила биология. Службите я бяха вербували по съвсем различен начин. Оказа се дори, че и родителите ни се познават. Случаен ресторант в почти непознат град в Германия. Индиго и къри в Швабия. Следващото ми назначение щеше да е в английска фирма в която работих по проект с индийка.

Moloko - Indigo