Нещомания
Истината е, че следва това което следваме. Днес четохме два часа книга, ходихме до магазин, пихме второ кафе преди 9. Най-вероятно няма да можем да спим добре, ще сготвим това което сме купили и поне час сме прекарали в занимания близки до четивото. Това е като вещи които купуваме и които е ясно, че ще отнемат още време когато ги ползваме. Чета тази книга, за да се разсея и да имам нови идеи за това какво да правя. Микро пазаруването от кварталния магазин ми харесва заради миризмата на плодове и зеленчуци която напомня склад на Булгарплод. Кафето пия с удоволствието с което дъвча аналгин, който отмивам с вода и ми сладни след това. Аз харесвам тези делнични ритуали и не знам дали аз ги следвам или ме преследва това което помня от детство. Този пестелив навик ми напомня, че нямам нужда от почти нищо. Радикалното пролетно почистване не остави нищо към което да се привържа. След него нямам и нуждата от нови покупки. Помня едно добро правило за почистване. Зная ли какво има в този кашон? Почти. От кога не съм го отварял? Откакто го наредих. Значи нищо вътре не ми трябва и може спокойно да се хвърли. Така окастряме псевдо нужни неща които е възможно да ни разсеят излишно. Без значение какво и къде работим, какво хоби упражняваме, вещоманията е лош сигнал. Възможно е да нямате нужда от 90% от това което имате като вещи. Това радикално чистене после потиска и купуването на нови неща. Всяко ново нещо поглъща много време. Дали се досещате колко време е глътнал домашния ви компютър? Дали той не е част от тия 90%? Телевизорът? И ужасната зависимост към мобилния телефон. Не знам дали има такъв термин, но ми звучи като digital detox. Можете да мислите за това по два начина – или сте програмисти и не ви трябват джаджи вкъщи, защото имате достатъчно на работа или не сте програмисти и наистина нямате нужда от тях. Това са псевдо нужни неща които отнемат време и създават лоши навици. Това е призив за живот през 60те. To unplug yourself out of the Matrix.