– Кой не се вързва тук?
– Ние.

Дали не трябваше да се преместим? Просто бяхме в чужд домейн. На нашата земя, но чужди, подчинени. Сякаш, за да се намерим, трябваше да се изгубим. Да сме близо един до друг и да знаем, че нещо ни дели. Като премълчано и неявно обещание, за места и времена някъде отвъд света. В лица и роли почти като това което сме били, в постоянен опит оригинал да се наподоби. И когато трябва да съм тука вързан, аз ще съм все пак свободен, защото знам, че тук без теб съм винаги развързан. Вечният подарък на истинската свобода – живей, не е нужно да си все със мене и сега, винаги ще имаш поне една мечта.

Let’s get lost

I’d been outside, invited in
But I couldn’t abide, I went missing again
Burning every bridge that I cross
To find some beautiful place to get lost