Lost & Found
През лятото булевардите са по-тихи, жегата и тревата по краищата създават чувство на празник в който почти всички са отишли на море. Почти. Да си в града през лятото и да се чувстваш не на място. Да усещаш, че пропускаш нещо, но незнайно къде и защо. Една душна мараня над асфалта с лютите бензинови пари които са причината да харесвам толкова булевардите. Тия пусти катализатори които отнеха толкова много бензин от атмосферата. Вече има сякаш само фини частици сажди и азотни окиси. Стоя на булеварда и пропускам нещо, не знам точно какво и къде, пропускам колите една след друга с поглед, но не съжалявам. Това е есенцията на града, булеварда с колите, бензина и странното усещане, че пропускаш някъде нещо. Поток от хора и коли в който е лесно да се изгубиш. Тази сериозна опасност да пропуснеш сам себе си. От чакане по спирки и кръстовища, да не дочакаш тебе си. Да си тръгнеш рано, не от опашката, не от спирката, а от себе си. Сам да се уволниш. Да започнеш своето дълго градско пътуване. Добре, че са дикторите в градския – все едно слушаш старо радио. Подканят те в един момент да се опомниш, да слезеш и да се опиташ да намериш пак себе си. Добре, че са и нощните таксита – да успее все пак някой да те намери в големия град.
Lost and found in “The Fox and Hound”.