Сравнението е най-големия проблем.
Каквото показваме, това привличаме.

Сравнението е проблем, защото искаме на базата на непредствителност. Ние сме си паднали по нещо което е хубаво само в определени моменти и при определени условия. Ние сме впечатлени и заслепени от това най което сме видели. Сравнението продължава да е проблем и заради това, че представлява форсиран избор на много други неща на които не сме обърнали добре внимание. Избираме едно, а плащаме за нещата които не сме видели и пожелали. Така се оказва, че плащаме твърде скъпо за нещо което не познаваме добре и което за нас е било тренд и мода. Това е емоция, емоционална връзка, покупка, консуматив. Ние, разбира се, можем да асимилираме и направим този наш избор оправдан, но без емоцията която го е причинила, ние губим мотивация и желание доста бързо. Още една гледна точка върху това е, че щом сме предпочели някого бързо, то е заради нещо – той се явява наша работа, служба и сметка. Това е търсене на специалист. Това може да е дори брак по сметка. Харесваме нашия човек, защото си върши работата много добре – т.е. харесваме повече как той се държи с другите, а не с нас. Той плаща сметката с умението си в това дадено нещо, а ние плащаме всички други различия между нас. Взели сме си тесен специалист, а ние се явяваме широките такива. Така излиза, че непознатото излиза скъпо. Взели сме си скъп реактив, на който не познаваме добре химията. Взели сме го заради търговското название и не знаем името по номенклатура. Не знаем кога се топи, кога кипи, кога се изпарява. Взе ли сме си слабо познат продукт. И когато това е така, вкусното може да се окаже отровно. Показваме себе си с нашия избор и следствието което избираме. Казахме, че външното и изгледа са обвивките и следствието. Така щом двама души с еднакво облекло са се харесали заради сходен вкус и стил, вероятно те не са истинската причина за това да са заедно. Така сравнението още веднъж се е превърнало в проблем, но този път като илюзия за близка идентичност.