Думите и словото са също мъжкото начало, защото са низове и нишки. Те са етикети които слагаме на нещата. Минаваме и наричаме, заклеймяваме, маркираме и заплюваме. Лепилото на етикета който поставяме е част от нашата химия. Ще остане ли нашата лепенка на нещото което така се старахме да опишем. Отива ли му на нещото нашето клеймо или следващия след нас ще го покрие с нещо по-добро? Ще признае ли следващия нашата естетика, ще му хареса ли достатъчно да не я смени? Или накрая, като всяко нещо твърде много обичано, то има нужда да бъде събличано. От етикетите, епитетите, плакатите и афишите. Наричано следователно значи обичано и за да бъде нещо направено, за него трябва първо да бъде говорено. Да влезе в устата на хората е първата и последна стъпка за нещо да бъде харесано. Думите и словото са разбира се отново изкуството и това е мъжът на който не му е стигнало времето. От всички хора и неща за които можеше, ние пишем за това което трябваше. Изкуството помислено като избор и работа. Щом обичаш нещо, залепи го, целуни го, облепи го. Сложи му опаковка която е твое описание. И когато никой не посмее да махне твоето мнение, вземи го. То е твое. Постигната цел след изкуство.