Човек който чака прави заявка за това да е причината. Той чака своето време и иска да е последен. Чакането е почти действието, защото се явява жертвата. Но то е афиш, статичен и с обещание за представление. Чакащият все едно казва – аз нямам нужда от действие, аз знам, че съм причината за това което ти правиш. Гледам те, чакам те и знам, че ще съм при тебе може би не точно следващ, но последен. Стоя на опашката, защото знам, че не съм опашкар за тебе. Чакането са пропуснати ползи с които се опитваме да сме по-убедителни. Чакането е съня и мечтането. Уморих се и може би ще поспя, може и да помечтая. Но аз съм все тука и те чакам. Чакането е също механизъм за регулация на прекомерното желание. То е опашка и хора. Не може толкова да ме харесваш, виж тези другите – нека имам време да избера, а през това време, може и ти да размислиш. Чакането е ума който се опитва да избере информирано и да сравни. Това е един реактор на мисли и чувства. Който мисли наистина изтегля причинното следствие към себе си. Чакането обаче е направен избор, то е упорство в избора. Човек може да брадяса, докато чака – символ на жертвата и постоянния избор. Това е обсада на крепост. Този който умее да чака не е реактивен тип, той не се стреми към новото на всяка цена. В него има наука и скука, не изкуство и война. Той просто знае, че вътре има нещо за него. Този който ни кара да чакаме пък, си мисли, че е нашата причина. Това е изпит. Аз ли съм твоята причина? Това е може би една фрустрирана любов. Щом се питаме и изпитваме, значи между нас има хора, именно хората от опашката. Чакането значи са хора. Това е чакане да си тръгнат хората. Този който ни кара да чакаме, ни чака да си тръгнат от нас хората. Чакането е също мисленето и процесът на напасване на мислите. Ще ти дам време да уеднаквим мислите си и да спреш да мислиш за други хора. Това е молба за концентрация и фокус. Направи така, че да се абстрахираш от хората на опашката, защото те са именно тези които чакам да си тръгнат от тебе. Чакането е именно онова време нужно на реакцията за попадане в идеални условия. Ситуация. Тя е това което не може да се форсира, защото е въпрос на качество и напасване. Чакането е изчерпване на излишествата в нас. Това сякаш е диета и гладуване. Чакането е желание да сме единствени. Животът като едно дълго чакане на това дали ще пребъде. На това което може да се случи точно веднъж. Чакането като едно странно занимание и обещание в това да останеш първи. Моментът в който нищо друго не ни остава.

– Отдавна ли ме чакаш?
– Отскоро, но отново теб.
Знаеш, че не мога да чакам.