Рефлексията е частен случай на симетрията – това са женските начала, това е огледалото. При симетрията имаме взаимност – при нея и двамата души са хем причина, хем следствие. Рефлексията при мъжa e въпрос на принадлежност към жена, родина и земя – това е неговата идентичност. Поради своята същественост, жената е самата рефлексия и смисъл. Тя е съзнанието, вселената, тази която е вселена в нас, за която си мислим. И понеже симетрията е красота и по-общо понятие от рефлексията, тя също е женското начало, но наполовина. За мъжете остава транзитивността и може би половината от симетрията. Това което се сменя са мъжете. Мъжете са времето, а жените пространството, вселената в теорията за време-пространството. В този смисъл, може да чака само един мъж, понеже той е времето. То се губи, то се сменя и чака, минава и заминава, жертва се. Времето е също така  действието, следователно изкуството и войната. Те са предимно мъжко занимание, поради естествения завоевателски дух и вродената нужда от показ и доказване, съревнование и перчене - ролята на цветната птичка. Вчера говорих със съдържателката на едно арт ателие в което имаше картини, бижута и друга естетика. Тя ми каза, че повечето неща са правени от мъже. Двамата обаче стигнахме до извода, че за да продава един мъж изкуството си, му трябва жена която да убеди някого в това. Aтелието приличаше на красив дом в който стопанката си беше вкъщи. Когато жена е автор на изкуство, един мъж не иска просто бижуто, книгата или картината – тя е субект на изкуството – основното занимание и вдъхновение. Сякаш всичко в това ателие беше нейно следствие, макар създадено от мъже.

Една релация/връзка
е релация на еквивалентност,
когато тя е рефлексивна,
симетрична и транзитивна.

1 0 0 0 1  
0 1 1 0 0  
0 1 1 1 0  
0 0 1 1 0  
1 0 0 0 1