Инстинкт вместо интелект.
Рационално не значи вярно.

Инстинкт идва от нещо което е изчезнало, било е, както в предишни поколения така и в този живот. Това е което е останало след раздялата. Instinct as remnant of extinction. Инстинктът са нашите стари избори които са били най-добрите в дадена ситуация. Те са контекстно най-добрите избори. Интелектът, това е колко сме умни и заедно с някой в настоящето. Справянето с живота обаче, рядко се влияе само от това колко сме умни.Рационализирането на темите които са наш инстинкт не работи. Не можеш да разбереш нещо което си напуснал, просто трябва да му се довериш. Това са нюансите на ежедневните избори. Нито може, нито бива да правим все един избор и все да сме умни. Умни значи скучни и досадни. Интелектът е демонстрация на превъзходство точно като перченето с това с кого сме в момента. Умен значи обичан. Опроверженията за това колко сме умни са всички наши конкуренти при среща с които ни се налага да ползваме инстинктите си. Във връзката сме със сърцето си спрямо нашия човек и се хвалим с ум навън. При инстинкта се хвалим вкъщи колко сме умни с изчезналата част от нашето сърце навън. Умът е един спекулант който се хвали с победите на сърцето. Щом нещо бие, това е сърцето, то бие. Рациото работи само “вкъщи”, защото познава пълния контекст. Навън, в други места, теми и общества ние се доверяваме на инстинктите, тези които са били с нас и техния опит. Няма рацио, не можем сами да свършим дадено нещо и търсим човек. Инстинктивно човек е добър комуникатор в обществото, защото знае как да се доверява на другите. Служи си добре с инстинктите, тези които са били и е в добри отношения с тях. Умът е контекстен, вкъщи, сред свои, сред познатото което хем обичаме, хем ни обича. Това навън го чувстваме като инстинкт, а това вкъщи го разбираме понеже сме го много обичали. Умът е следствие на обичта.

Призивът от темата означава, че не е нужно да се опитваме да разбираме непремено това което е навън. Може просто да се доверим на инстинкта, този който знаем в тази тема и да му вярваме. Да се доверим на ума на другите, там където не можем. Така няма да сме в конфликт и ще ползваме естествения ресурс на обществото. Така никой наш интерес няма да е по-голям от ролята на даден човек в общността.

Примери:

С мой познат имаме различни подходи при ориентиране в нови места. Той винаги ползва мобилна навигация, аз предпочитам да питам хората.

В нашия отдел дойде колега който искаше услуга в област близка до нашата. Ние му казахме, че това ще трябва да си го направи сам. Той се разочарова и каза:
– Мислех, че вие просто ще “ду да меджик”, пък то …
Това е вярата в магията и изкуството на хората. Нашият продукт е най-добрия, ние знаем как – въпросът на изкуството.