Шанс
за всичко, което сме пожелали.
Всичко което искаме идва при нас, но в свое собствено време и по свой собствен начин. Сякаш ни пита дали имаме още време и желание за него, дали сме сигурни. Или малко по-иначе казано, това което е в нас е винаги покрай нас. Ние няма нужда дори да го пожелаваме. Ще видя навън това, което обичам и имам вече в себе си. Това което знам и това на което съм отделил време. Когато нещо е причината, аз ходя заради нея на странни съвсем места. Стоя там и съпреживявам онова за което си бяхме говорили или това за, което ще й разкажа. Поради липсата, аз виждам навсякъде причината. Виждам я във всичко и тя пребъдва чрез мене. Аз за нея съм средството. Всичко напомня за проблемите, но и всичко ми напомня за нея. Тя за мен е проблем и решение. Дори да не успея да я стигна и съдбата да ми откаже обещания шанс, аз имам в себе си спрямо нея хубав аванс. И когато най-сетне, може би, защо пък не – тя ми каже кога и къде, аз ще й разкажа, че е било винаги и навсякъде.