Когато човек пристига с бричка в Добрич километража показва 475 километра. Не е изключено да сте забравили защо пътувате натам. Но в случай, че сте решили като мен, да пропътувате и допълнителната миля, ще стигнете в Кардам. Такъв беше случаят и тогава, когато света сякаш свършваше и аз бях решил да стигна края му. Меланхолията и тъгата могат да градират и те често имат нуждата да пътуват. Дали да не ида в Шабла, Тюленово, Крапец, Дуранкулак или Каварна? До фара на морето в Шабла, до хубавия пристан и ресторант в Тюленово, при спомените от Крапец и Дуранкулак с чичо и леля. Или да отида в Каварна, където имам спомен от началото на времето. Но тогава светът свършваше и аз не исках да видя началото. Добруджа е особено място в северната част на страната. Прави, второстепенни пътища сред големи ниви и подредени села. Стереотипни къщи с груба мазилка подобни на тази в бабини. Механизация от висок клас, която подрежда нивите и сменя цветовете им от сламено и охра до богат чернозем. Прах и полени от нивите, които се усещат и в града. В Кардам реших да завия по стар обичай в някоя произволна глуха улица и да се оставя на случая. Той ме отведе до рафинерия за лавандула. Не завод, не цех, а просто машини на открито които шумяха и миришеха много хубаво. Тръби влизаха и излизаха, циферблати със стрелки се опитваха да внушат налягане и напрежение, хора щъкаха и обгрижваха това вонливо нещо. Позволиха ми да се доближа и да разпитам. Гледах тази арт инсталация от машини в края на света и поясите с нивите след нея. Стоях дълго време там – бях впечатлен. Спомних си как бях в библиотеката на химически и четях за процеса наречен екстракция. Често се прави с алкохол, бензин или ацетон. Стоя на край света и си мисля как да извлека моята лавандулова есенция. Дали в някой бар с алкохол, някъде далеч с кола или на нещо лачено като събитие. Рисуването с маслени бои е миризливо и напомня на магазин за бои и лакове – оргахим. Някои терпентини миришат на бор.

Химия и изкуство от края на света. Масло.