Кой си без своето минало?

Спомена. Мечтата в спомена от детството. Селото в планината на леля и мазата с котките в тъмното. Светулките в мрака на селото и щурците в сеното на билото. Сол каменна като метеорит с дупки от езици на кравите. Орлета които юркат юрдечките и стари хора които вървят по пътеките. Сладко от шипки брано в поле с бели тръни и дребни диви стипчави круши. Сухи треви и билки в зноя на лятото, диви ягоди и гъби праханки. Глухо похлопване на хлопки и чанове малко преди здрачаване. Истории за римски съкровища, старо заровено имане нечие някъде. Реки които минават под стари римски мостове. Впряг с волове който ни тегли сутрин в мъглата нанякъде. Скърцането на старото стълбище в къщата и миризмата на масло втрито по дъските. Двете халки от тавана които напомнят, че е имало някога люлка. Светлини от газеници навън, малко преди лягане. Шепот който затихва със стъпки във тъмното. Без своето лично минало, съм някъде по реката при римския мост, някъде в гората до запустялата и обрасла планинска нива, до някой глогов храст или до някоя хвойна бодлива.