Течно време
Течността е среда, среда между леда и парата на физиката, среда за реакцията от химията. Течността се вълнува, приижда и си отива, тя руши и разбива, утаява, разтваря, поглъща. Тя е винаги на мястото си в най-ниското, тя ще е там преди всички. Всичко се стреми към нея, защото тя не просто е където трябва, тя е това, което трябва. Тя е нормалното състояние на нещата. Течността е движението дори в покой. Щом е движението, тя е действието и значи е изкуството. Щом руши и разтваря, тя пак е изкуството и войната. Течността е емоция, тя е прилив на енергия. Тя осъществява кръговрат и цикъл в средата. Течността е състояние на душата. Тя образува ток в тялото. Тя е това което взима и дава, това което смесва, обединява и балансира. Щом държим течност, значи сме съдържателни и достатъчно цели. Течността е промяната, а това значи времето. Токът в течността е времето. И понеже времето за нас хората започва да тече след срещата и вълнението, този допълнителен ток на кръвта през сърцето е именно времето. Това е сърцето, което бие и отмерва в литри вълнението. Това, че тече е свойство на времето, то е течно.