Говорихме много за избора и за неговата важност. Но това което днес осъзнах е, че твърде често се заставяме да правим избор и се оказва, че това е което къса и променя нещата. С нов и различен избор ние сме в прекъснат поток. Това значи, че много работим, много избираме, делим. При избор сложността намалява, но ставаме конкретни и не виждаме общата картина на нещата. При избор ние решаваме и се заставяме, задължаваме се да се ангажираме с нашия избор. След избор ние работим, а не мислим, а без да мислим, не можем да разберем. Умният човек, този който е в двойка, не работи много. Той вече е направил избора, свършил си е работата. Колкото повече работи, толкова по-малко умен е, защото намалява вероятността за успешна връзка с отсъствието си.  Изборът и работата накъсват потока на мисълта и възприемането на света като едно цяло. Работата като неосъзнато занимание за количество заплата. С работата за други хора и фирми ние обменяме каузалност. Ние ходим на работа заради тях и взимат от нас причинността и ни я дават после като заплата. Дават ни няколко хиляди причини да се наречем щастливи. Връщат ни правото на избор, което сме загубили в работа. Кога работата е трудна? Когато изисква много на брой решения и избори на ден. Като осъзнае човек, колко пъти на ден редовия разработчик сменя контекста на задачите, ще се разбере, защо тази работа е уморителна и трудна. Това е като ски слалом по писта, който трае цял един ден. И проблемът е може би не толкова в слалома, а това, че трябва да сме на връх планината утре пак – а такава планина просто не съществува. И да съществуваше, щеше да се наложи да спим в лифта. Ние сме буквално пътници. Ние не можем да се приберем вкъщи както трябва. Ние сме все на път мислено и това често сменяне на контекста и мисълта е прекъсването на отношенията с нашите. Това е като постоянен motion sickness от който ни се гади. Ето толкова е неестествено като занимание. Този поток на мисълта е с каменисто дъно, което ту го разделя, ту го събира – това е планински поток, който е по-близо до извора – сорса. Това не е водосборен басейн на многото хора в долното течение, които мислят еднакво – затова е трудно. Да си почине човек, означава да откаже тази постоянна анкета, която все го пита за нещо. Не ме карай да избирам, защото като избера, ще работя по избора и няма да съм с теб. Самият акт на питане от някого поставя под въпрос устоите на общуването. Въпросите са провокации, които целят раздяла. Щом се питаме, значи не знаем какво правим. Този който пита, не иска(някого), пък нека стигне и до Цариград с това питане. Той пита, за да има избор и то различен от нас. Питането е апел за работа, която разделя. Той иска да ни работи, вместо да е с нас. Въпросът и изборът са абдикация и това прави света дискретен – хората имат и друго мнение, което премълчават.  Изборът е желание за свобода и желание за късане, несъгласие, алтернатива и различие. Дори отличие. 

Компютърна носталгия. Програмиране на асемблер.
Установяване на графичен режим с десето прекъсване(int 10h).
Чертане на светло зелена точка с координати 30, 30.

mov ah, 0Ch
mov al, 10    ; Color light green
mov cx, 30    ; X position
mov dx, 30    ; Y position
int 10h