Когато се бере за салата, това цвете се нарича радика. Едва по-късно стана ясно, че жълтурчето е всъщност глухарче. Не знам кога точно жълтурчето добива способност да литне. Дали е някоя сутрин или някоя вечер, но е ясно, че един ден, може би съвсем скоро, жълтото цвете ще се превърне на пухче. Да стоя и да го гледам ли, ще го дочакам ли. Ще закъснея или пак ще подраня. Защо изобщо да чакам тази фаза на цветето. Сякаш за мен е важно превръщането. Може просто да идвам на тази поляна и да се радвам всеки ден на жълтурчето, а когато се смени на глухарче, ще погледна датата, ще го откъсна и с дъх ще го оставя на вятъра. Така всяко жълто цвете в района догодина може да е от мене. Ще стоя тогава да чакам жълтурчето, за да не ме изпревари някой и да гледа по-свидно от мене догодина поляната.