Ванилията в моето детство се разпространяваше във фини малки пакетчета от оризова хартия, които имаха фин червен надпис по тях. Когато правеше кекс, майка ми посягаше към секашето в ъгъла, на опушената от тютюн стая и взимаше доза ванилия. Краищата на дозата влизаха едно в друго и като се разопаковат, сякаш човек нарушаваше свещения пакт на пакетчето ванилия. Дозата ванилия сякаш принадлежеше на кекса и беше органическа част от тестото на кекса, на кекса с ванилия. Пръчките на миксера се удряха шумно в стените на съда, сякаш да потвърдят, че в сместа вече има ванилия. Кексът си беше получил дозата – ванилия. В Унгария стоях на хамак и четях Кастанеда, като мой духовен водач, антрополог и гуру. Четях за историите на дон Хуан и си мислех за дядо ми Иван. В Унгария сякаш книгата беше писана от дядо, а шаманът беше неговата жена, тази която обича ванилия. Не знам дали аз се доближих до жената на дядо, или тя сама ме намери, но тази жена, шаман и гуру, беше на дядо жената и ми подари доза ванилия. По рецепта от вкъщи, на майка от Ямайка, от тази ванилия излезе твърде добър кекс с доза ванилия. На дядо жена му, майка на моята майка, успя да ми достави ванилия от Ямайка. Не знам аз ли я търсих, или тя ме намери, но вече имах ванилия. Четях на хамак Кастанеда и имах ванилия, когато ми се случи луничава по произход фамилия. Земни може би въжделения, но когато правиш кекс със ванилия, става чудна идилия.

Космическата програма на дядо и жена му, които го караха на захар и чиста ванилия. Vanilla moon experience – vanilla driven endeavour – Ignition sequence …