Жената с кучетата. Съседката еврейка с трите кучета и аз котката която им следи разходката. Излиза с три кучета на повод, говори по телефона и не знае, че съществувам. Тайно служим в услуга на службите. Тя говори на онзи не просто странен, а извънземен език на моя началник. Тя ми чете нещо наопаки, аз й казвам, че е някъде сбъркала. Американски английски ни припомня, че мислим съвсем правилно. Между срам и страх изпитвам да й кажа нещо по-искрено. Опитвам се нещо да ѝ обясня, дори само писмено. Не е само езикът, а общуването, общото между нас хората. Най-малко общо кратното между нас, средата в менората. Между това което нищо не разбираме и онова всичко което чувстваме. Отдолу нагоре и отдясно наляво, ще се срещнем някъде в това което е право. Стоях преди време в синагогата и гледах много деца от градината. Най-важното и общото между всичките хора в родината. И тогава се бях сетил за шефката, еврейката, онази която се опитвам да припозная в съседката.