Преди повече от 12 години стояхме с моя позната на защитен вал на една крепост. Тази крепост е на река Рейн в немски анклав в Швейцария който се казва Шафхаузен – кошарите. Това което се вижда от стената на тази крепост е склон с лозя които слизат към река Рейн. Докато стояхме на стената, гледахме под нас няколко сърни които пасяха на поляната пред входа на крепостта. Изведнъж една от сърните роди. Другите сърни от стадото се отдалечиха. Стадо италианци пък се приближи до нас да гледа и аз ненадейно разбрах, че моята позната може да говори италиански. Това събитие беляза емоционално остатъка от деня. Когато лозята не се спускат към Рейн, това го прави ръжта в полята която през юни тъкмо беше цъфнала. Тесни асфалтови пътища лакатушат през полята като сменят немска със швейцарска граница. Соколите обаче, дори да знаеха в коя точно държава са, не им личеше или поне добре се правеха. Мислех за тях като колеги от тайните служби. По тия пътища стигнахме малка дъбова гора в полето от ръж. Оттам гледахме соколите които явно виждаха нещо в полето което ние не можехме. В небето почти винаги имаше соколи и това беше характерна част от пейзажа. Неслучайно където и да отидехме на ресторант, винаги пиех единствената бира която сервираха  – Falcon. Бях отишъл там за рождения си ден и тази сърна, в тая крепост – наистина бях на рожден ден.