Прецедент
Използване на дадено действие,
като оправдание за друго.
Когато човек допусне грешка, той става уязвим не просто към конкретиката на тази грешка,а към цял клас грешки от същия калибър. Да речем, че неволно нанесете щета на кола на паркинг докато паркирате. Щетата е незначителна, но я давам за пример. Вие се чувствате виновни, но все пак не взимате мерки за това и не се опитвате да се свържете с другия шофьор. На другия ден колата ви е с двойна по мащаб щета. У вас възникват веднага подозрения и мисли в посока, че шофьорът от вчера ви е видял. Но проблемът е, че не се знае дали е той. Така без да искате толерирате щета от друг човек към вас която е неправомерна. Допуснали грешка към един, сте уязвим към грешка от всички. През деня вие страдате хем от гузна съвест, че не сте се обадили вчера, хем ви е яд на мръсника който ви е ощетил двойно и не знаете кой точно го е направил. Вие вече сте обект на вероятностни величини и понятия от квантовата физика. Вие сте елементарна частица която е трудна за наблюдение. Започвате да използвате условно наклонение и условни вероятности - дали ако, дали ако. Probability theory for Dummies. Условното наклонение означава, че не използвате повелително наклонение и императив. Вече не сте вършители, не сте субект – частица сте, елементарна. Грешката инвертира причинно следствената връзка и ви обезсилва. Но нека съдбата не е толкова бърза и нека никой да не удря автомобила ви. Вие ще се държите компромисно и в други теми освен колата. Тази грешка е уязвимост спрямо вас и заради нея вие допускате компромиси. Забележете, че една грешка не води само до един компромис. Тя стои като фактор и помага за всеки следващ компромис. Така една грешка хем позволява на всеки да се държи с вас провокативно, хем може да го прави много пъти. Забележете, че не е нужна умисъл от страна на другите, за да се случи това. Просто поведението ви вече е компромисно. Гузен негонен бяга. Грешката е тривиален случай на прецедентния принцип. Все едно средата ни казва – ти направи това веднъж, дали няма да го повториш? Кога условията за същата грешка ще настъпят, не е важно. Дали някой или нещо ще ги причини, не е важно. Просто вие реагирате така при дадени условия. Липсата на реакция към средата е възможно да доведе до пораженческа менталност и слабохарактерност. Така се формира манталитета на един латентен шушумига. Eдно действие може да варира в две посоки като последици. Или да се повтори или да се замени с друго, но със същия магнитуд като първото. В социален аспект грешките се компенсират трудно. Невъзможността да повторим поправката достатъчен брой пъти води до замяна на човека в дадената тема на общуване. Дали не допускаме грешки именно, за да се повторят? Доста е вероятно. Понеже не трябва да се повторят, те вероятно ще се повторят. Така нещата от прост вероятни, понякога стават невероятни като се сбъднат. Заговорих в условно наклонение и вероятности.
Има някакъв фатализъм и неизбежност, едно обречено примирение и мрачна тегоба в девиза на любимата ни грешка – “Така като стане и все така става”.