Това е Пловдив който е по-стар от Рим който е само вечен. Рим е градът на папите, бащите на семейството което има друг баща някъде навън. Затова е и службата на папата Urbi et orbi – над град Рим и целия свят – защото истинския баща е някъде по света. Цялата религия може да се приеме с тази гледна точка. Спасителят е детето което се ражда и спасява от тегобата на неуспялото семейство, това е новата вяра. Затова Христос превръща водата във вино, защото изгубения баща се е пропил от жал. Двете риби(Ромул и Рем) с които храни всички са двете деца. Затова папата помилва и целува, прощава, защото има за какво. Пловдив е градът на мечтите, на тези жени които са от старо време и с които е можело да се получи, но са вече майки. Затова Пловдив е по-стар от Рим, защото преди да е имало бащи/папи някой друг е обичал тези жени. Тепетата са бременни жени – градът под тепетата. Руините в града са руините на къщите които е можело да са, но не са. Те са от римско време, преди да е имало папи, от времето когато е можело да се получи – младостта. Личното развитие на човека е забързано повторение на историята. Всичко в историята въобще има проекция в личната ни история.

Бях си устроил среща със себе си онзи ден в Хемингуей – любим ресторант в центъра на града. В часа на срещата не се появих. Аз съм селективно поспалив и успях да се препятствам за тази важна среща. Моята версия която става в 5, явно има нужда от другата моя версия която става в 10, но двамата заедно не можем за среща в 12. Така и двамата страдаме. Все пак в 12:30 обявих кворум и заседанието започна при намален състав с печени орехи и бира. След малко, дългата маса в съседство беше заета от цяло едно семейство. Папата в това семейство подобно римски цар с вещина разглеждаше менюто и винения лист. Консултираше се за детайли със сервитьорите които раболепно служеха на това семейство. След кратък разговор с тях беше избрано и подходящо вино. Този мъж наставнически съветваше кой какво да си поръча, дейно участваше в решенията от напитките до ястията. Можеше вече всичко да започне и то наистина се случи когато папата започна да споменава името ми. Дидо това, Дидо онова. Аз стоях с интерес на футболен запалянко от Лацио и редувах банално орехите с бира. Трябва да призная, че семейни събирания от подобен характер са моя ужас и аз гледах това съвещание с нескрито злорадство. Дидо това, Дидо пак онова. Присъствах на този tribal gathering по моя любим начин – странично, като крило. Това беше римски папа в успяло семейство, обаче в Пловдив, на наша територия. Дидо пак това, Дидо онова. Преди да настъпи вечността и безкрая на семейството все е имало по един запалянко който знае повече неща за жената в семейството от папата. Разбирате ли, не папата е главата (capo di tutti capi). Ядох за основно спагети, както се полага в тази ситуация и след това с досада напуснах салона в който очевидно и аз имах фенове. Заслужил народен артист, рисковете на професията. Артист идва от артиснал, останал, ерген. Засекретен на съседната маса в дълбока конспиративност и служба на народа мафиозо. Крило което го играе ухо. Пия кафе в Джумаята и си мисля, че трябва да има всякакви хора. Не може всички да обичат Реймънд, просто не бива. Не бива и всички да знаят “Как се запознах с майка ви”. Излизам от Джумаята и се вливам в потока на улицата къде винаги е доста топло. Секретната операция с кодово название “тайна майна” беше приключила.

Espresso Macchiato