Следствието е разбрахме нещо извън нас – дреха която носим, цвета на тази дреха, занимание, професия, роднинство – това което искаме да осъществим всеки ден, нещо което трябва да се направи. Ние сме някакви – назовани, помислени, титуловани и следователно трябва да сме способни да причиним квалификацията си на някого. Това е нашето обещание да сме причината за това следствие. Разбрахме също така, че е добре да се упражняваме в тази наша причина без право на самото следствие като утвърждаване и сигурност спрямо този наш избор. Това е упражнение в опит да направим следствието причина. Това е упражнение във вътрешна за нас работа и борба с разсеяността която може да доведе в нормална ситуация до грешки. Без да отричаме достойнствата на това важно упражнение, в един момент е добре да се установи протокол и при неналичност на следствието да се спре този избор. Това е важно, защото опитът за упражняване на причинно следствие е много ресурсоемък и изтощителен. Така това упражнение се е превърнало в самоцел – само цел без нищо отсреща. Така това обещание което сме дали към някого се превръща в неустойка към самите нас. Нашето обещание вече е станало безпочвено, защото не е останала почва при нас и ресурс като награда която да го захрани. Това е прекъсване на мисъл, на работа, на връзка – това е изчерпване на химията, спиране на потока, прекъсване. Това е едно цъкване на часовника на историята, това е смяната на една мисъл с друга, на една задача с друга, на един човек с друг. Това е онзи същия химик на бара който чака своята физика като проявление на новото време. Химикът е станал малко циничен и отказва да работи без реактиви и консумативи. Той не може да реагира на нищо, защото няма нищо в наличност. Той не може да ви обещае тази реакция без вещественост. Той вече не служи на отказаното следствие и това което е обещал, защото няма достатъчно причина за това. По-лошо – осъзнал е, че самият той не е причината, защото нищо не зависи от него поради отказаното следствие. Той е обявил фалит в термините на това общуване, защото му е отказана заплата. Принуден е да диверсифицира портфейла си, като крайна мярка на липсата на кеш в това общуване. Разузнавачът без назначение, химикът без консумативи и артистът без публика можете да намерите в един и същи бар.

Виц:

В един бар влизат един разузнавач, химик и артист. Разузнавачът поръчал две водки, като с това попитал бармана дали тези двамата са неговата свръзка. Барманът му казал, че водката е свършила. Значи химикът е бил тук и преди, помислил си разузнавачът. Химикът, за да заблуди другите двама си поръчва бира и я изпива. Артистът творчески комбинира поръчките на другите двама – взима две бири и ги изпива. Разузнавачът, за да не се цепи от колектива, също изпива една бира. Барманът гледа уморено артистичния разузнавач-химик и го пита:
– И бирата свърши. Ще чакаме новата смяна (нова свръзка), нови консумативи (кег с бира) или ще сменяме сцената(бара)?

И това не е виц:

Това е истинската причина за консумация на алкохол. Недостиг на химия и изневяра. Затова има нещо съмнително в трезвеника – той или не е обичал достатъчно или не е бил с лоша и красива достатъчно жена да му изневери.