Оказва се, че е важно кои неща са функция на времето. Това са поне енергията и пътя. Енергията сама по себе си не зависи от времето(Албърт), но когато сменя формата си, на нея й отнема време(E=A=FS=FVt). Времето се бележи с t – те, това са те, хората, които са вложили себе си, труд в това което правят. Сами виждате, че който и път да хванем се потребява време(ние), за да стигнем някой друг. Не можем да стигнем някого без нас. Интересното е когато ползваме енергия. Тя е функция на времето което я е създало в тази й форма. Мислете си за храната и горивата като за изделия с които върви даден човек. Когато ядем много, нас или ни е яд на някого и/или много го обичаме. Яденето е емоционалния багаж с някого и храносмилането е асимилацията на този някого и справянето с него. Когато не можем да се справим с този човек на нас ни личи като тегло – тежим човек и малко отгоре. Горивата също са обещание към този за който сме тръгнали, там също времето(целта) е ясно. Изгарянето на калории е символ на реагирането на това скрито време(мъже) с кислорода(жените). По този начин ние сме наясно, че сме избрали един път и едно блюдо за което сме готови да платим – да сборим това скрито те(t) в него. Всичко над това е лош вкус и излишък в яденето. Това е цената, следствието и енергията която сме дали за другите – те, тях. Това движи икономиката, живота и природата. Да ядем много означава да позволяваме други хора да ни ръководят емоционално. Все едно това скрито “те” ни управлява. Това значи да не сме самодостатъчни и да топлим прекалено много другите и средата. Оттам и проблемът с глобалното затопляне. Това е проблемът на хората, че прекаляват един с друг – прекалено много скрито те(t), гъсто, пренаселено, интерференция. Затова е добре да правим неща сами за себе си, защото добавяме време от нас, добавяме количество каузалност. Самият процес на готвенето е достатъчно дълъг и в него можем емоционално да сборим човека за когото си мислим. Така хем борим него, хем набавяме наше време в манджата, хем ще ядем по-малко, хем ще е по-вкусно, хем ще е по-евтино, хем няма да ходим с кола до ресторант, хем докато мием съдовете ще борим пак него. Тези домашни занимания са съвсем важни. Това да има човек кола е лукс. Каква е тази толкова важна работа извън къщи за която трябва да се работи два от пет дни в седмицата? Толкова много “те” има в една кола, че не е сигурно дали си струва да се занимава човек с такава навалица. Това е количествено същата навалица по пътищата и задръстванията, армията от заводите която е произвела колата и отива също като нас на работа. Това “те” е разликата между града и ситито.

Може би са те, но най-вероятно сме ние.
От нас зависи колко “те” потребяваме.
От нас зависи колко ни потребяват.
Потребявайки ”те” ставаме следствие,
не причина – следваме навалицата.
В нас има повече “те” от ние.