Часовник
Разбрахме, че това което се променя и мени не е времето, а хората. Но кога някой се сменя с друг за нас? Това е недостатъчност в това от което имаме нужда. Това е едно цъкване на този биологичен часовник. Това значи, че някой е казал не - цъкнал е с език. Това значи, че се е отдалечил от нас и че неговите херци не добавят към нашите. Той се е променил спрямо нас. Времето е спряло да тече, поради липса на сърце, херци. Часовникът е цъкнал веднъж и е спрял – единица време. От вършител на действието за нас, от подлог, този човек е станал допълнение, определение или обстоятелствено пояснение. За да върви часовника за нас ни трябва вършител на действието, следователно търсим друг който да стане подлог. Честотата на нашия часовник е собственото ни сърце, но ние сме винаги наполовина вършители, защото ни трябват херци от други хора, за да тече времето. Така времето като понятие е сдвоено – двойки хора. Времето тече по двойки – двойки зъбни колела всяко със своя ос. Едно зъбно колело е човек и зъбите, също като биологичните, са хората в живота му. Цикълът по завъртане на едно колело е когато вършителят на действието си е починал като допълнение, определение и пояснение и вече отново може да е подлог. Той е бил допълнен, определен и пояснен. От следствие е станал пак причина. Това е връщането на някой от работа вкъщи, това е преодоляна раздяла която е довела до ново сдвояване в което времето пак е започнало да тече. Но хората не сменят зъбни колела, те сменят часовници. Зъбим се вкъщи, там сме колела – навън сме часовници – правим се на точни.