Каквото търсиш, търси теб.

Ние виждаме и разбираме това което знаем и върху което сме мислили. Когато не знаем нищо за дадено място ние сме в пустиня – там няма нищо което да разбираме. Стимули без смисъл които само ни изтощават. Но ето, че тъкмо виждаме нещо познато и ние тутакси вече се радваме на видяното. За нас феноменът на това наше откритие е равносилен на това сякаш някой нарочно е поставил разбраното от нас там. Неотличимо е. Сякаш някой нарочно е направил това което сме разбрали, това е като личен комплимент към нас. Нещо повече – ние сме съавтори на видяното и разбраното, защото в разбирането си сме вложили труд по научаването. Това е като умение по оцеляване в джунглата, само дето е емоционално. Това може да е сонет на Шекспир който четете на афиш и който сте чели като дете. Такова нещо може да ви спаси, буквално, в една чужда и враждебна среда. Ние оправдаваме този жест към нас с похвала и се радваме на тази взаимност. Това е силно чувство, защото е равно на възможността да сме го пропуснали – това е находка. Сякаш не ние вървим и търсим, а видяното ни е намерило и най-вече този който го е сложил там. Една каузална умишленост и инверсия. Така усилието в учене на това знание е равно на ненадейна среща с човек и съпричастност към неговото творение. Радваме се като при среща с човек с който вече сме си казали много. Така знанието е равносилно на това да имаме хора които правят почти без да искат много за нас и то безплатно. Със знание всичко изглежда сякаш е нарочно и с причина. Знаейки много, ние се хвалим все едно колко хора познаваме които са направили толкова много за нас, без да се познаваме лично. Хора които не познаваме лично и правят много за нас са все едно работници един слой под нас. Така трудът ни в знание и подчинение на работа се отплаща с едно високомерие на човек който знае много и е равностоен на висшия мениджмънт.

Социален пример:

Виждате снимки във Фейсбук на двама души които са познати на ваш приятел и ги запомняте. Вървите в непознат град и виждате ненадейно един от тях. Този човек е направил колкото вас за случайната ви среща – озовал се е там. Той е направил много трудното – да е там. Запознавате се и се радвате на общото ви знание – вашия познат. Пример за това колко добавена стойност има знанието. Все едно някой работи колкото вас. Защо това е така? Когато мислим за някого той ни е дал повод и причина. Толкова повод и причина колкото и ние мислим за него. Единият мисли винаги повече, но удвояваме този който мисли по-малко. Това е съвместна, взаимна работа – по 2.

Виц:

– Шефе, съгласи се, че без мен и нещата които знам, нищо нямаше да направим. Да помислим за поощрение, финансово?
– Нали знаеш, който много знае …
– Не знам, какво?
– Нали много знаеше?
– Не се знае, знае ли се на работа …
– Изнудваш ли ме?
– Как бих могъл, знаеш … знаем се …
– Все знаеш ти!
– Шефе, прекаляваш.
– Знам.
– Нямам това предвид.

Шефът не знае много, той знае достатъчно.