Като много малък имам спомен как татко ме кара да чета буквар и книги. Заставяше ме да чета преди да изляза да играя. Четях бавно и с нежелание. Но това беше добронамерената родителска принуда, която, разбира се, не сработваше. Едва когато станах 5ти клас започнах да чета сам от интерес към света. Много обичах библиотеката в училище и стоях в нея с часове. Хубава миризма на руска дървесина и прах по рафтовете от десетилетия. Имаше една секция в библиотеката която стоеше на слънце и там книгите бяха избелели от светлината. Някога просто отивах там и взимах някоя книга да видя дали е добре, да видя кой я е взимал последно и кога. На някои от тях имаше дати от 60те и 70те. Все съм си мислел за бита в които са били тези книги при хората тогава. Мислел съм си как са се озовали от Русия точно тук. В коя ли част на Русия е расло дървото за тая книга. Забравена книга от 60те на слънчев рафт в стара библиотека. Много ми допадаше идеята да съм като библиотекарката. Да стоиш на работа на 5 кафета 20 години по-късно и да си мислиш за спокойствието на библиотекарката от училище. Да попълваш картони, да редиш и четеш книги. Работата с технологии разби четенето на книги на пух и прах. Измести и обезличи изкуството и го замени с тежко и ефикасно знание което е способно на всичко. Въпреки това, много ми допадат табелите в селата които сочат към местните библиотеки. Бях в Черноморец едно лято в същинския сезон на море. Една суетна морска мараня с туристи които се щуркат насам натам и аз който стоя на пейка до библиотеката и си мисля колко е безмислена тя през лятото. Стоя и си мисля колко е безмислена и през зимата когато бих дошъл отново да я мисля на тая пейка, защото аз обичам морето през зимата. Да отиде човек в нея до някой слънчев рафт и да види какво правят книгите. Кога и кой последно ги е чел. Да си представи в коя къща в градчето е стояла книгата. Къде ли е бил автора когато я е писал. Какво ли е да си библиотекар на морето през лятото. Какво ли е да отделиш един ден за библиотека в някое морско градче през зимата. Да вземеш малка книга от незнаен автор и да я четеш в кръчма на морето.