If winter comes,
can spring be far behind

Зимата като част от годишния цикъл е една неизменна част от живота ни като символ. Символ на самотата и трудностите които срещаме сами. Сами, защото студът е едно самотно дело. Това е сезон на рефлексия, на емоционален минимум, потиснатост и угнетеност от това което е навън. Сезон на пресметливост и мислене, това е науката в нейната първична необходимост чиято цел е оцеляването. Науката на топлината, на фолклора, на виното, зимнината и ниското зимно слънцестоене. Това е период не само на студ, но и тъмнина. Това е връщане в минали епохи през разкази на стари хора до огъня от детството. Странни приказки от минали войни, самобитни рецепти за успех, рецепти за сладко и солено. Тези приказки ги слушаме зимата до печката от баба като деца, за да ни послужат сякаш отново в някоя от зрелите ни самотни зими. Зимата е филтър, който отсява и дискриминира на базово ниво. Тя също така разделя. В трудните времена на оскъдица и минимум хората са заставени да правят трудни избори. През зимата хората търсят топлина и така лесно могат да се влюбят в печката на някого вместо него самия. Зимата и трудните времена са лоши съветници, но пък ни дават това от което имаме нужда. Задоволили сме си нуждите на базово ниво с някого. Много ни е било страх да останем сами точно през трудното или както моя позната обича да казва – търся си гадже за зимата. Това предполага една корпулентност и топлина на кълките под която кандидатът бива отхвърлен. Преди употреба се прави полеви тест с пощипване и допир с хладна длан които могат лесно да се сбъркат с привързаност от незапознати. You are hot enough, you cheeky bastard!