Единица време изминава между срещата ни с хората. Докато сме сами между тези срещи времето спира и ние водим мислен живот. Нищо не се случва, всичко застива. Вижте как действието само по себе си не е действие. Едва когато срещне някого то добива смисъл. Дали това което сме направили без публика има значение? Сякаш дългият ни труд чака минутата на срещата, за да се сбъдне изведнъж. Без този миг на срещата всичко губи смисъл.Цялата ни работа и мисъл са застинали в периода между срещите и чакат своя час. Разбирате ли, без тази среща след работа ние не съществуваме. Когато сме с някой друг честотата на сърцето ни се увеличава с един херц. Времето започва да тече. Ние живеем само тогава. Една среща време. Един човек време. Колко време ти отне тази работа? Един човек – този за когото я правих. Отнетото време е липсата на този човек на когото се реабилитирам с работа. Работата не отнема време, а хора. Само в много оптимистичния случай можем да се надяваме, че работата ще ги компенсира. Работата в служба на хората като висша ценност се мери в най-доброто което може да се направи за тези хора, без тези хора. Компенсация на липсата ни в живота им. Тази работа е необходима, първо защото дава време за отдалечаване и почивка. Една разходка из природата която води монолог и се пита – как да съм полезен в отсъствието си? Последно брах гъби и малини в гората и бяха много доволни вкъщи. Истината е, че в забързаното и уморително ежедневие рядко сме по-полезни за себе си и семейството сравнено в сценария с разходката и малините. Това е като да се грижим с всички сили за нещо което е възможно да страда от недостиг на внимание и косвени щети. Трудно е да не сме вредни за себе си в едно интензивно ежедневие и много лесно се поставяме в ситуация която е по-лоша от тази с разходката. В медицината има правило за това да не се вреди на хората. Превенцията на проблеми е много по-лесна и важна от ежедневие в хаос което само вреди и се чуди как да компенсира щетите. В някои случаи просто е по-добре да си седим вкъщи и да помагаме в бита и да си даваме почивки с разходки и радости. Как това се вързва с новата ни дефиниция за време? Изглежда, че просто трябва да започнем да живеем. Да се срещаме с хора и да търсим смисъл извън професионалния. Нарочно да потиснем професията като екзистенциален похват на който сме отделили толкова от себе си. Разходката в гората е едно оцеляване на което сме били способни като деца. За децата си,изглежда трябва да се върнем на подобно ниво на съществуване, защото то им съответства. Да преживеем и изживеем детството си наново с тях в игра близка до начина на живот. Ние сякаш нарочно търсим приложение на най-сложното в оправдание на мъчния си труд който прави ежедневното завръщане при нашите трудно. Проект за химикал който пише в космоса, при все, че и молив върши същата работа. Какво правим изобщо в космоса когато моливът работи и на Земята в училище при собствените ни деца. Решение на проблеми в образованието с космическа програма.

The Big Bang Theory - Howard going to space leaving Bernadeth alone

They send you to Moscow and from there to Kazahstan …