Всички мъже са деца.

Мъжете около нас са съответни на децата ни, защото са проблемите с които трябва да се справяме. Децата са сбор и резултат на проблемите ни. Мъжете близо до нас са същите проблеми които борим с децата си.  Най-близките ни мъже от детинство пребъдват като черти в децата ни. За нас те са били най-добрите деца и съответно намират проекция в нашите деца. Щом сме се съревновали и играли с тях, тези проблеми са били важните за нас и децата ни решават същите тези проблеми. Децата са квинтесенция на проблемите и проекция на конкурентите ни в поведенчески аспект. Например дете предпочита да си играе със негов приятел който е заможен. То прави това, защото това му липсва и е проблем. Това дете с което то общува, съответства на финансовите му проблеми. Щом са важни и общуването е дълго, значи и проблемите са сериозни и вероятно той ще има същите проблеми които ще предаде на децата си. Така няколкото близки деца от детинство се обединяват като теми които търсят разрешение у собствените ни деца. Мъжете са теми на съревнование и във всеки мъж ще видите свой приятел от детството с който сте борили същото. Мъжът в молба за съчетание е обещанието за разрешаването на проблемите си. Той ще сборя всеки и всичко. Той пребъдва чрез дете и се бори то да няма същите проблеми като него. Жената сякаш си търси любим проблем за разрешаване. Тя си има всичко, но избира той да ѝ го даде. Тя казва - добре, ще реша проблемите ти, ще те поставя пред всички други мъже, ето реших всичките ти проблеми. И естетическите понеже те предпочетох, и материалните понеже те предпочетох. Това е трагедията на мъжкото битие. Изборът е единствената работа, а изборът не зависи от мъжа, защото го прави жената. Това е една творческа напрегнатост и надежда, една молитва присъща на всеки отец и монах. Изкуството е молитва, молитва за сбъдване на мечта.

Франсоа Харди - Всички момчета и момичета