Така се случи преди две години, че работих като учител по математика в школа. Преподавах на шести и осми клас. Освен часовете в училище, тези деца идваха извънредно да повтарят същия материал който учат в час. Те бяха уморени и демотивирани, имаха проблем с дисциплината и концентрацията. Някой вкъщи аутсорсва проблемите си в школата. Не казвам, че школата е лоша или, че от това няма полза. Просто това е един “подарък” на родителя към самия него - да се разтовари от истинските нужди на детето си. Като резултат, то повтаря едно и също. Щом нещо се повтаря, това е глупостта която знае какво, но не знае как. Вижте как глупав е не този който не знае, а който не може. Т.е. моженето не е проблем на знанието. Да мога значи да действам правилно, което е изкуство. Липсва мотивация и инспирация, липсва химия между хората, няма го изкуството на родителството. За да се запомни нещо от първия път, на него му трябва емоционален пик, химия. Това е любовта от пръв поглед, силното първо впечатление което печели. Защо това дете има нужда да повтаря това знание? Не му е обърнато внимание с грижа които да се предадат на него, че да остане и за знанието. Това е борене на душевни и сърдечни проблеми със занаятчийски услуги от школата. Нямаме качество вкъщи и компенсираме с повторение навън. Това е все едно родителя да каже - ти си нечий друг проблем. От работа, родителя няма време за детето си, така се появява псевдо-нуждата от школата и това води до още работа за родителя който работи, за да плаща, но вече поне със спокойна съвест. Времето в което родителя е уморен от работа вкъщи е времето на детето в школата в което то също е уморено. Излишества. Как дете от 8 клас няма да може да си реши само задачите? Явно нещо не му стига, разсеяно е, защото не му стига внимание, това на родителите. Детето не може да си реши задачата, то знае какво, но не знае как. Как е въпросът на любовта и изкуството. Щом не мога, значи не искам достатъчно, не обичам това което правя. Тук идва и ролята на добрия учител който е със статут на гуру. Не просто диктор на теореми и чертожник на фигури. Добрият учител ще разкаже една, но красива задача, ще ви разкаже история от живота и смешка дори, но след това ще четете сами вкъщи и ще следвате личния му пример. Той за вас не е просто знанието, а човекът пазител на традициите, гуруто. Той не е анонимник от школата, той е човекът. Ние не търсим услуги в това училище, това не е просто занималня. Въпреки това, учителят се оказва толкова успешен колкото са и родителите. Ясно е, че родителя не може и може би не трябва винаги да знае уроците и науката, но ако той не е намерил попрището и Учителя, или не е осигурил топло огнище, искрата от училище може бързо да изтлее. Както и да варират тия липси на двата фронта е ясно, че тия две роли на учителя и на родителя се допълват. Просто понякога изпадаме в цинизма на това да наречем дете глупаво, когато всъщност то не е обичано. Всяко не мога, значи - не мога сам, липсва ми някой, за да го направя, не съм цял. Имам нужда от помощ, някой друг. Това не са сили и ум, това е сърдечна недостатъчност. Умът е изкуството на знанието и глупав е онзи, който не е обичан, той е сам и неспособен, безпомощен. Не са му отделили време и сега той си иска това време като време за помощ. Нямал е някого преди и го търси отново. Търси хора с време, защото е нямало хора на времето.