Хората носят огледала, не оръжия.

Когато живеем забързанo се случва така, че не забелязваме какво става в нас и около нас. Обикновено сме в химическа буря в самите нас и сетивата ни са приглушени и ние не обръщаме внимание какво плува в това вътрешно море. Това само по себе си нямаше да е такъв проблем, ако светът на навън не беше отражение и холограма на вътрешния ни свят. Неглижирали какво се случва в нас, изведнъж се изненадваме какво се случва навън. Реакцията на света отвън е асиметрична и по-силна с цел поука и рефлексия. Трудно се забелязват връзки между събитията в нас и външни такива които са отдалечени във времето. Трябва да разчитаме роли на хората, ситуации и сложен контекст, за да разберем какво ни се случва. Когато сами не сме отчели себе си като интериор, всичко отвън ни се вижда несъответно, чуждо, враждебно. Поради вътрешната буря сме реагирали лошо спрямо някого без да забележим, вълните на бурното море са скрили това от нас, но този пропуск ни се връща като бумеранг с асиметричен удар отвън. Ние си мислим, че този човек ни наранява без причина и се държи враждебно без основание, но той просто държи криво огледало. Той хем е огледало, хем е крив. Дали е бил някой наранен от нас или просто е реакция на света поради наше отсъствие може би е все едно. Дали неглижираме някого или някаква значима тенденция в света, ще ни се върне по сходен начин. Но често проблемите биват персонифицирани, за по-бързо насищане. Не сме обръщали внимание на съществени фактори у нас с проекции в света. Но как нещата ескалират и как утихват в такъв случай? Tова зависи от колко време правим дадено нещо. Упорствайки достатъчно дълго, събитията се по-вта-рят, по две. Нещата се натрупват, количеството води до качествени изменения, прагове се насищат. В социални системи нещата се повтарят просто, защото събитията се случват между двойки хора. За да е честно, трябва и аз и ти да го изживеем. В една двойка хората са скачени съдове, жертват налягане за поток, но в крайна сметка всичко е равно. Това равно е образът ни в огледалото на другия. Сякаш нашата единица е с нас, за да ни държи по-удобно огледалото и да се видим по-добре. Това е силна и интензивна рефлексия, много къс повод. Какъв е резултатът от една добра и сполучлива връзка? Ами човек се чувства добре, изглежда добре и бива приет добре в обществото. Ако не знаем дали този човек е обвързан, ще речем, че той полага големи грижи и усилия, за да изглежда така, държи се на ниво. Усилия като за един цял човек – този до него, само дето се грижи за себе си. Такъв човек е цяло сам по себе си. Двойка се прави от две единици, не две половинки.

Холографският принцип гласи, че малкото съдържа цялото и може да го пресъздаде изцяло. Като семейството което е хем отражение на обществото, хем е сбор от индивиди. Като клетката която хем може да се раздели, хем може да се обедини в организъм. Като критичната маса знание, което веднъж получено, може да е самодостатъчно.