Хората носят огледала, не оръжия.

Когато живеем забързано, бързо, се случва така, че не забелязваме какво става в нас. Обикновено сме в химическа буря в самите нас и сетивата ни са приглушени и ние не обръщаме внимание какво плува в това вътрешно море. Това само по-себе си нямаше да е такъв проблем, ако светът на навън не беше отражение и холограма на вътрешния ни свят. Неглижирали какво се случва в нас, изведнъж се изненадваме какво се случва навън. Реакцията на света отвън е асиметрична и по-силна с цел поука и рефлексия. Трудно се забелязват връзки между събитията в нас и външни такива които са отдалечени във времето. Трябва да разчитаме роли на хората, ситуации и сложен контекст, за да разберем какво ни се случва. Когато сами не сме отчели себе си като интериор, всичко отвън ни се вижда несъответно, чуждо, враждебно. Поради вътрешната буря сме реагирали лошо спрямо някого без да забележим, вълните на бурното море са скрили това от нас, но този пропуск ни се връща като бумеранг с асиметричен удар отвън. Ние си мислим, че този човек ни наранява без причина и се държи враждебно без основание, но той просто държи криво огледало. Той хем е огледало, хем е крив. Дали е бил някой наранен от нас или просто е реакция на света поради наше отсъствие може би е все едно. Дали неглижираме някого или някаква значима тенденция в света, ще ни се върне по сходен начин. Но често проблемите биват персонифицирани, за по-бързо насищане. Не сме обръщали внимание на съществени фактори у нас с проекции в света. Но как нещата ескалират и как утихват в такъв случай? Това вече бях споменал в предни постове. Tова зависи от колко време правим дадено нещо. Упорствайки достатъчно дълго, събитията се по-вта-рят, по две. Нещата се натрупват, количеството води до качествени изменения, прагове се насищат. В социални системи нещата се повтарят просто, защото събитията се случват между двойки хора. За да е честно, трябва и аз и ти да го изживеем. В една двойка хората са скачени съдове, жертват налягане за поток, но в крайна сметка всичко е равно. Това равно е образът ни в огледалото на другия. Сякаш нашата половинка е с нас, за да ни държи по-удобно огледалото и да се видим по-добре. Това е силна и интензивна рефлексия, много къс повод. Какъв е резултатът от една добра и сполучлива връзка? Ами човек се чувства добре, изглежда добре и бива приет добре в обществото. Ако не знаем дали този човек е обвързан, ще речем, че той полага големи грижи и усилия, за да изглежда така, държи се на ниво. Усилия като за още един човек - този до него. Половинката му - все едно този човек е бил половин човек без тези усилия и грижи – той е цял не, защото има някой до себе си, а заради вниманието към себе си. Така се прави двойка - от две единици, не две половинки. Каква дискриминация би било да ме смятат за малоценен и половин човек, само защото не съм с някого. Каква тежка зависимост е да чакам някого, за да се покажа целокупен. Както колега беше мерски коментирал липсата на деца за човека до него. Той му отговори – че на нас с жена ми какво ни е, като нямаме деца? Бих добавил, как ти си живял тогава смислено цели 35 години без деца? Кога точно това доби смисъл? Ето пример за едно огледало насочено към човек, цел на тази дискриминация. Той не е бил наранен в степен по-голяма от тази в която той е позволил. Какво той може да ми причини, което аз вече не съм сторил на себе си?

Холографският принцип гласи, че малкото съдържа цялото и може да го пресъздаде изцяло. Като семейството което е хем отражение на обществото, хем е сбор от индивиди. Като клетката която хем може да се раздели, хем може да се обедини в организъм. Като критичната маса знание, което веднъж получено, може да е самодостатъчно.