Егоист
Връзката е любов.
Поведението в артистичния си вид е добрия пърформанс на изкуството което пък разбрахме, че е войната. Това е войната която руши и отнема от тежките броячи на живота от предния пост. Това не е дори его, а свръх его, идеална форма, поведението като цел, действието като съществително. Но това е също така войната на писателя, който е лишен от битие с читателя. Той няма ни копие, ни броня. Това е общ сън в който сме изпаднали заедно и в който боравим с по-висшите деноминации на душата от непосредствено телесната. Това е изначален комплекс на писането, това е писмото което не се знае дали ще стигне. Едно мечтателно занятие което е между илюзията на желанието и самодивите от спомена. Едно его порязано с не тук и не сега. Наситена и консумирана, химически утаена в мастилница, връзката е сама по себе си писането на личната ни биография. И писането и връзката изискват в еднаква степен изкуството си. И двете са следствие на доброто отношение на човек към себе си. Както не излизаме на среща преди да се приемем в огледало, така нито пишем, нито общуваме с някого без себе си в добра наличност. Това сякаш е нашето добро настроение от което всички имаме нужда. Пърформансът пък, от друга страна е показен, това е публичност и декларация, дуел. Спорът в кръчмата с неверници. Още един пример, че изкуството е военно дело. Това е войната със скептика, критика, капризния човек с мнение. Ние сме смели да се подложим на такава уязвимост и се надяваме да ни оценят по достойнство, там където не липсва умение. Това е живо предаване, защото всички се надяват да се предадем на живо. Предали сме се в окото на бурята и го следваме на всяка цена. Това скептично око ту жмие в недоверие, ту се кокори с презрение, от пак ли ти, до как посмя, от стига спам, до не го е срам. Ние сме привикнали на тази фина очна реторика и се стремим към по-добра връзка с публиката. Тя е култивирала у нас своето мнение, селектирала е важните моменти, окуражила ни е с множеството си, наказала ни е с жужене, и презрително ни ръкостиска с вяло обещание за следващ път. В тази връзка с нея се надяваме на любов с желание за бис – тя ни обича толкова, колкото ние обичаме работата си. Такива ни обича тя, кариеристи. Готови сме на всичко за народната любов. Ние сме народни артисти. Нищо не става от нас, защото който е станал, пак при нас е седнал. Където и да ходите, пак при нас ще дойдете. Следователно егото е потребност, то може би пречи на връзката в нейния работен делник, но е нейна предпоставка и подправка, то е съботната постановка.