Интензивността е стимулация, не удовлетворение.

Интензивно значи с висока скорост. Това в човешки план означава отдаденост на порока във всичките му форми. Това е злоупотреба с химия. По същество това е доене на жлези с вътрешна секреция - те се изливат в кръвоносните съдове. Ентропията е много висока в такива случаи и човек губи базовите си ориентири и той действа емоционално. Сърцето също е приглушено, защото интензивността е обзела очите и ума, то е само, макар и упоено. Това е буря от хормони и чувства, едно съществено състояние поради своята вещественост. Човек също като при стихия се таи някъде и чака тази вътрешната буря да отмине. Също като след тренировка, стресова ситуация, приятна изненада и всички видове стимули на физиологична основа ние стоим, защото сме в несвяст. Удовлетворението е изглежда резултат на номиналната емоционална стойност, на липсата на пикове и дългата и ефективна рефлексия. Това е едно дълго вглеждане в огледалото, когато вече сме си написали домашното - избръснали сме се, облекли сме се добре и сме се харесали. Това не е суетно и кокетно вглеждане, по-скоро е една откровеност и смелост която сме проявили, едно спретнато подръпване на дрехата която сме търсили дълго време, една външна хигиена която е следствие на сборени проблеми и вътрешна хармония. Това е занимание на ранната сутрин, на спокойствието, на почивката от всички мечти и сънища, на ниските нива на кофеин, адреналин, кортизол, ендорфин, серотонин и други веществено съществени молекули. Всяко прекаляване с общуване и навици води до интензивност. Много често сме като адреналиново джънки което тъкмо е скочило от самолет и се радва на отворен парашут. Като пържола набодена с химия която реагира конвулсивно. Колко време след работа нямаме стрес в тялото си? Спали ли сме добре въобще? Тоя мускул дето трепери там, защо го прави? Жилите на врата защо са така натегнати, щанги ли вдигам? Защо шия с тоя десен крак?