Трябва ли да се разбере,
за да се нарече велико?

Това е като сравнение между английски и френски филм. В английския филм има много стил и естетика, които сами по себе са велики, но за този филм ще ви се наложи да си водите записки, да спирате и връщате филма, ако можете, да премисляте. Ще гледате този филм отново с любопитство, защото ще научите нещо ново което сте пропуснали първия път, но ще трябва да си носите записките и да анализирате какво се е случило. Англичанинът ще покаже превъзходство и ще ви остави с усещането, че все нещо не сте разбрали. Хитър е и ще отидете на този филм резервирани и готови за битка. Вие сте в общия случай момче от далечните провинции на което трябва да се покаже как стоят нещата. Той ще ви научи, отивате при него да се учите и да мислите, да се отбранявате, защото това е гордост сервирана по изискан начин. Английският филм е малко или много близо до документалния, защото свидетелства величието на империята. Ето затова този филм е велик, заради великите постижения на империята. Няма какво да ни показвате, ние вече сме го измислили и направили. Ние вече имаме работещ модел, за това което вие още си мечтаете. We’ve done this in the 17th century already. От другата страна(на Ламанша), французинът също е империалист, но той е на барикадата в града, в купата сено на село - той води гражданска война в кината и галериите. Той е готвач, той ви готви нещо вкусно, това е неговата война, неговата територия - кухнята, киното - еднакво силен в селото и града. Френският филм няма жанр, той е с претенция за космогония, той представя чудото на живота, не се опитва да покаже какво сме сготвили, а как - защото сме добри готвачи. Филмът няма да ви стигне, вие ще пожелаете да опитате на място, защото дори да сте добър ловец, все пак химията на дивеча по небцето се случва по различен начин при нас. Французинът е и добър химик, ако приемем химията за една по-обща рецепта за почти всичко. Той е част от културата на света и географията той печели не с кораб, а с виното и сиренето в трюмовете, в салоните, в кафенетата и модните дефилета. Френският филм ще ни върне в салона, но за него няма да имаме нужда от записки, ние отиваме да съпреживеем отново, ние сме на този филм заради химията му. Пием вино отново не, защото сме прочели и разбрали етикета. Изкуството е сетивно и както споменах в преден пост, сетивното всякога е много близо до истината. А … виното и истината пак се намериха.

Tinker, Tailor, Soldier, Spy - John le Carré - 2011 - Този филм има нужда да се разбере и това не може да стане без да се гледат сериите на филма от 70’те. Той е красив, интересен, вълнуващ - но иска от нас нещо повече. Ами Шерлок на Дойл, Джийвс и Устър на Удхаус и Агата Кристи?

A woman is a woman - Jean Luc Godard - 1961 - За този филм можем да кажем просто, че е френски и няма с нищо да го ощетим, въпреки, че има с какво да го похвалим.